В кои случаи се изплаща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”
Вреди върху застрахованото МПС (автомобил, камион, автобус, мотоциклет и др.), причинени от настъпило ПТП (катастрофа), кражба, пожар, злоумишлени действия на трети лица, повреда или друго събитие, уговорено в застрахователния договор. Възможно е застраховка „Каско” да бъде сключена за всички или само за някои от изброените застрахователни рискове. Във всички случаи обаче покритите застрахователни рискове трябва да бъдат изрично уговорени в застрахователния договор.
Един от най-разпространените договори в застрахователното право е имуществената застраховка. Към него се причисляват всички застраховки на вещи, движими или недвижими, собственост на правните субекти. Когато говорим за „Автокаско“ имаме предвид застраховка на вещ – моторно превозно средство, която покрива определени рискове при нанасяне на вреди или погиване на вещта. Те могат да бъдат с различен произход като пожар, природно бедствие, пътнотранспортно произшествие и др.
При застраховането на моторно превозно средство, обикновено договорите се сключват за срок от една година и следва да се заплати изчислената от застрахователя застрахователна премия за този период. В зависимост от рисковете, които вашата застраховка покрива, премията – цената ѝ, може да варира. Много от застрахователите предлагат разсрочване на плащанията по застрахователните премии, но при евентуална щета, те не изплащат обезщетения, преди да са получили цялата сума по застрахователната премия. Тези уговорки са описани в общите условия на застрахователния договор, който сключвате.
Обърнете особено внимание и отделете време да прочетете цялостната нормативна база на договора, който подписвате, включително протокола за преглед на вашия автомобил, попълнените въпросници, общите условия и самата застрахователна полица – обективираща договора за застраховка. Не забравяте, че всеки един подписан документ Ви обвързва и за вас и вашия застраховател, те ще имат силата на законови разпоредби. Важно е да се проверят рисковете, които се покриват при евентуално застрахователно събитие и причините при които застрахователят би могъл да се освободи от заплащане на застрахователно обезщетение по вашето Автокаско.
Определяне на застрахователно обезщетение при частична загуба
Частични повреди върху автомобила настъпват най-често при ПТП (катастрофа). В тези случаи застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” трябва да бъде равно по размер на причинените вреди към датата на ПТП.
Нанесените вреди се определят след извършване на оглед на увредения автомобил от оторизирани представители на застрахователя в присъствието на застрахования или на негов представител. В случай, че не е съгласен със съдържанието на описа, застрахования следва да отбележи своите възражения в протокола преди да го подпише.
След определяне на причинените вреди и в зависимост от уговореното в застрахователния договор, застрахованият може да избере един от следните начини за обезщетяване на вредите:
- ремонт в доверен сервиз на застрахователя;
- изплащане на обезщетение по експертна оценка на застрахователя.
- изплащане на обезщетение по проформа-фактура, издадена от сервиз;
Определяне на застрахователно обезщетение при пълна загуба (тотална щета или кражба)
Пълна загуба на застрахованото МПС настъпва при кражба или в случаите, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната стойност на МПС към датата на увреждане (тотална щета). В тези случаи застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” трябва да бъде равно по размер на действителната стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие.
В случай на тотална щета, ако в застрахователния договор е уговорено, при определяне на застрахователното обезщетение, застрахователят може да приспадне стойността на запазените части от действителната стойност на МПС и едва след това да изплати застрахователно обезщетение.
Защо е добре да ни се доверите
Съдействието от специалист с опит в застраховането увеличава не само шанса Ви да получите обезщетение, но също така увеличава шанса за получаване на справедливо обезщетение, съобразено с претърпените от Вас вреди. Свържете се с нас сега.
Преди стартиране на съдебното дело, срещу незаплатилия застраховател, се прави проверка на фактическата обстановка и извършените действия, по време и след настъпване на застрахователното събитие. Застрахованият следва да е взел всички възможни и необходими мерки за ограничаване на щетите, нанесени на застрахования обект. Той е длъжен да уведоми застрахователя в срок за настъпилото застрахователно събитие.
Този срок е седем работни дни, спрямо разпоредбите на чл.403 от Кодекса за застраховането, но може да бъде уговорен като по-кратък в общите условия на договора. Минимума е три работни дни във връзка с чл.403 ал.2 от Кодекса за застраховането.
Застрахованият има и задължението да представи всички изискани от застрахователя и необходими документи, относими по щетата, както и цялата информация относно застрахователното събитие спрямо разпоредбите на чл.404 от Кодекса за застраховането.
Ако застрахованият не е изпълнил някое от своите задължения, той рискува да получи отказ за изплащане на обезщетение, който в тези случаи ще бъде правомерен. По този начин в съдебния процес, искането може да бъде парирано с възражения за неизпълнение по договора за застраховка от страна на самия застрахован.
По време на делото срещу застрахователя, който е отказал да Ви изплати застрахователно обезщетение е от особена важност да бъде правилно разпределена доказателствената тежест. Доказателствена тежест е правен термин, с който се създават задлъжения за страните в процеса да докажат фактите, от които извличат благоприятни последици. Тя се определя от съда, в доклада по съдебното дело за различните факти, които следва да се докажат от ищеца и ответника.
Общото правило в гражданското право гласи, че всяка страна в процеса, носи доказателствената тежест за факта, от който извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира, че са настъпили. Тази тежест се изразява в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили правните последици, чиито юридически факт не е доказан.
В тежест на ответникът застраховател ще бъде доказването на мотивите за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, а именно че фактическата обстановка на настъпване на събитието не съответства на декларираната. Тоест застрахователната компания следва да докаже твърдяното несъответствие, твърдяната измама в обстоятелствата или неправилното деклариране на фактическата обстановка при настъпване на застрахователното събитие.
Ако застрахователя не успее да представи относими доказателства за тези факти по време на съдебния процес, ще имаме едно успешно исково производство и следва застрахованият да получи дължимото застрахователно обезщетение, ведно с изтеклата мораторна и законна лихва, както и с всички разноски по съдебния процес.
Ако получите отказ да ви бъде изплатено застрахователно обезщетение, по заведена щета, не се обезверявайте. Много от застрахователните компании имат практиката да отказват плащания по щети, ако те са в големи размери или са възникнали при обстоятелства, които не са изцяло доказани по време на извършения оглед.
Огромна част от тези откази са неправомерни, поради това, че не са мотивирани правилно и обстоятелствата по тях не могат да бъдат доказани на по-късен етап по време на съдебното производство. Най-често описваното бланково основание за отказ се изразява в това, че настъпилите щети не могат да бъдат получени в следствие на така декларираните данни от застрахования.
С постановяването на отказ, застрахователната компания не се освобождава от задължението си да изплати застрахователно обезщетение. Тя просто заявява едностранно, че не желае да извърши доброволно плащане по заведената щета. Следва да инициирате съдебно исково производство, във връзка с неизпълнението на застрахователния договор от страна на застрахователя.
